Аз твърдя, че човек не може да се справи с проблем, ако не разбира истинската му първопричина. Какво е породило проблема. А поне 99% от пушачите си нямат и на идея защо пушат. Ако ги питате те ще дадат отговори като – харесва ми, успокояват ме, аз пуша само в компания и не съм зависим, зависим съм, не мога да ги откажа, нямам воля ….. Мога да дам още много примери и макар някой от тези неща да са свързани с причината за пушенето, те не са пълната истина. Според мен факта, който кара повечето хора да пушат е 95% психологическа убеденост че цигарите им дават нещо. Това може да е спокойствие, разнообразие и т.н. Моля ви, не бъркайте това с отговорите, които посочих по-горе. Хората смятат че пушат поради дадена причина, а истината е че не това а тяхната вътрешна убеденост ги кара да пушат. При някои хора това може да е дълбок душевен проблем или асоциация. Цигарите обаче е невъзможно да правят каквото и да е от тези неща. Те не ви успокояват, просто запълват липса която самите те са създали. Какво имам в предвид?

Никотинът е един от най-бързо действащите наркотици. Няколко секунди след първата дръпка, човек усеща в мозъкът си ефекта. До половин час, тялото обикновено е успяло да се освободи от повечето никотин и тогава човек започва да усеща липсата. Тогава се пали поредната цигара, която набавя на организма поредната доза наркотик. Ето този момент много пушачи бъркат за – успокоение, разтоварване и дрън, дрън, дрън …. Истината е, че човек се е самоубедил че цигарите му дават нещо което не могат да му дадат и с всеки акт на пушене той подсилва убедеността си. За това са виновни не само пушачите, а и цялото общество. Още от малки ни промиват мозъците с лъжи относно цигарите. За пример ще дам филмите в което последното желание на умиращият герой е една цигара. Рекламите по уличите и телевизията, както и контактите в обществото са пълни със измислени лъжи, които са причината за неразбирането у хората по проблема.

Втората причина за пушенето е физическата зависимост – 5% от проблема, по моя лична преценка. Никотинът е наркотик, да много слаб, но все пак наркотик. Тялото става зависимо от него. Но това е изключително малък проблем, тъй като всеки от нас може лесно да се справи с тази зависимост. При абстиненцията няма никакви физически болки или каквито и да е забележими физически реакции. Ако се забележат такива, те за дължими на психологическият фактор.

Как да спрем цигарите
Както казах, според мен проблемът е изцяло психологически. Точно за това волевите усилия и тактики много рядко дават резултат, а дори и да се откажем от пушенето, продължаваме да сме зависими психически с постоянното си мислене и съзнателно въздържане от пушене. Всеки знае за безбройните статистики, които ни казват за болестите и вредните ефекти от пушенето. Всеки знае, че с цигарите плаща много пари за да разбие тялото си. И въпреки това много хора продължават да пушат. При това хора, които се справят отлично с всякакви проблеми в живота, хора със воля и лична сила. Но нито волята, нито никотиновите пачове могат да се справят с проблема, който е превръщането на един пушач в непушач. Непушача не е просто някой, който вече не си слага фасове в устата, той е човек който няма никаква психологическа обвързаност с цигарите. Той не се изкушава от хора пушещи около него и на прилага волята си за да не пуши. Та как да станем истински непушачи. Ами много просто, трябва да изкореним всички илюзии, които сме си създали по отношението на пушенето. За всеки човек причината е различна. Задайте си въпроса – истина ли е това което си казвам по отношение на цигарите. Разсъждавайте малко по различните отговори, които давате на въпроса "Защо пуша аз?" За целта ви препоръчвам книгата на Алън Кар "Аз не пуша вече". Тя ми помогна да спра цигарите. Когато я прочетох вече бях правил хиляди опити да се откажа и то без успех. Но последният път беше различно. От кутия на ден минах на нула цигари на ден. Всичко това се случи в момента в който взех решението, че аз съм непушач. След отказването ми липсваха всякакви симптоми на абстиненция, чувствах се щастлив и горд че съм се върнал към нормалното човешко състояние на независимост. Хората около мен нито веднъж не ме подразниха с това че пушат и вече 2 години след отказването ми нито веднъж на ми се е приисквало да запаля цигара. Първите няколко месеца след отказването си мислех много често за пушенето и мисля че това е неизбежно при всеки който години наред е асоциирал себе си с цигарите и те са заемали огромна част от денят му. Но важното е не че си мислите за тях, а какво си казвате вътрешно. Дали мисълта е "браво на мен, преди в тази ситуация задължително бих запалил една, но сега съм напълно свободен и се радвам за себе си" или си мислите "днес е трети ден откакто не пуша, издържал съм дотук браво на мен". Разликата е огромна. Когато човек брои дните откакто е отказал цигарите, той изхожда от позицията че все още трябва да ги отказва, а не се асоциира лично като непушач. Непушачите нямат нужда от отказване, те просто се радват на живота.

За какво да внимаваме
Винаги помнете – една единствена цигара не съществува! Такова нещо просто няма, повярвайте ми. Спете ли цигарите, не почвайте отново.

Искрено се надявам да съм помогнал поне малко на някой който се опитва да спре пушенето. Човек не може да помогне на тези, които сами не са готови да го направят, но нека поне хората които наистина искат да спрат имат по-ясно разбиране за проблема и правилният подход. Волята помога много много рядко и просто не си заслужава. Изкоренете проблема от сърцевината му!