За този блог
Гласове: 1359
Постинг
31.07.2010 08:58 -
Български паунд?
$ 7500 струва днес банкнотата, която Чърчил искал да пусне у нас
Да сте чували нещо за български паунд? Струва 7500 долара и е в тираж 25 бройки. Той можеше да е основната ни парична единица днес, ако през 1944 г. Великобритания ни бе окупирала и бе въвела в обращение лири, специална емисия за България. 25 броя банкноти са били изготвени и само са чакали мига, в който да се превърнат в жива пара.
С лири в джоба нямаше изобщо да се тревожим дали Жан-Клод Трише (шефът на Европейската централна банка) ще ни допусне в еврозоната. Можеше изобщо да не се натискаме да въвеждаме евро - като британците. А можеше и отдавна да сме членове на еврозоната, тъй като щяхме да сме прескочили соцпериода от историята си, щяхме да сме се откъснали от британската империя и да сме доста по-напред... Но пък ако бяхме финансово и икономически по-развити, кризата щеше да ни удари по-яко, както удря Великобритания и цяла Западна Европа... Вместо да разсъждаваме, нека ви представим сензационната история на специалиста по банкноти Костадин Христов за българския паунд.
На 28 ноември 1943 г. в Техеран стартира конференция на антихитлеристката коалиция начело с “тримата големи” Рузвелт, Чърчил и Сталин. Четири дни те обсъждат плановете на съюзниците за бързо спечелване на войната и предстоящите удари срещу фашистките войски. Разгледани са и въпроси за съдбата на държавите - сателити на фашистка Германия, между които е и България.
Чърчил настоява да се убеди Турция да влезе във войната, за да се открият комуникациите през Дарданелите и Босфора. Изтъква нуждата да се пращат доставки на Червената армия през Черно море. В действителност обаче замисълът му е друг.
От февруари 1943 г., след разгрома на хитлеристките армии при Сталинград, Съветската армия преминава в контранастъпление. За 3 месеца се придвижва с около 650 км. На всички става ясно, че нищо не е в състояние да спре настъплението на съветските войски.
На Чърчил това не се нрави. Той не желае русите да влязат в София, Белград, Виена и Прага. По тази причина Великобритания настоява Турция да влезе във войната, а английското командване започва разработка на план за десант в Гърция.
Още на 30 януари 1943 г. в Адана е проведена тайна среща между Чърчил и турския министър-председател Иньоню, на която са изложени исканията и част от английските планове. На Турция е обещана помощ в изграждането на летища, оборудване и обучение на турски пилоти. Освен това Великобритания се задължава да предостави на турската армия най-модерното въоръжение.
В края на лятото на 1943 г. английските военни разработват план за десант при Солун, известен като Солунската операция. Тя предвижда изтласкване на север на германските войски от територията на Гърция и окупация на България, изпреварвайки Червената армия. В подготовката за десанта, наред с чисто военните действия, английското командване се подготвя и за паричното обращение в набелязаните за окупация територии.
За целта в края на 1943 г. е отпечатана нова серия банкноти на емисията British military and army issues (British military authority) - Британски военни и армейски емисии. Банкнотите от новата серия са само от един паунд - серия Z и са в изключително малък тираж. От лицевата им страна под текста British military authority (Британски военни власти) е щемпелуван допълнителен текст, указващ за коя територия са предназначени.
С щемпел BULGARIA са отпечатани само 25 банкноти с номера от 39Z000001 до 39Z000025. Така се появява т.нар. български паунд, който никога не влиза в обращение.
За голямо съжаление на Чърчил против балканската операция твърдо се обявява американският президент Рузвелт. Той настоява хитлеристките войски да се атакуват през Франция от северозапад най-късно до пролетта на 1944 г.
Освен това Турция отказва да се включи във войната. В нота отговор на турското правителство министърът на външните работи Нуман Мемеджиоглу заявява, че поради недостатъчно снабдяване на турските въоръжени сили, подготовката за операцията при Солун не може да завърши до 15 февруари 1944 г. Така замислената от Чърчил офанзива не се осъществява. На 3 февруари 1944 г. английските военни мисии напускат Турция. Това са основните причини ,,българският” паунд да не се реализира, а събитията след 8 септември 1944 г. и последствията за България от тях са известни на всички ни.
В наши дни да притежаваш такава банкнота е истинско щастие, а освен това е и добра инвестиция. На 14 май 2007 г. аукционна къща SPINK продаде “български” паунд с номер 39Z000011 за 7500 щатски долара!
Да сте чували нещо за български паунд? Струва 7500 долара и е в тираж 25 бройки. Той можеше да е основната ни парична единица днес, ако през 1944 г. Великобритания ни бе окупирала и бе въвела в обращение лири, специална емисия за България. 25 броя банкноти са били изготвени и само са чакали мига, в който да се превърнат в жива пара.С лири в джоба нямаше изобщо да се тревожим дали Жан-Клод Трише (шефът на Европейската централна банка) ще ни допусне в еврозоната. Можеше изобщо да не се натискаме да въвеждаме евро - като британците. А можеше и отдавна да сме членове на еврозоната, тъй като щяхме да сме прескочили соцпериода от историята си, щяхме да сме се откъснали от британската империя и да сме доста по-напред... Но пък ако бяхме финансово и икономически по-развити, кризата щеше да ни удари по-яко, както удря Великобритания и цяла Западна Европа... Вместо да разсъждаваме, нека ви представим сензационната история на специалиста по банкноти Костадин Христов за българския паунд.
На 28 ноември 1943 г. в Техеран стартира конференция на антихитлеристката коалиция начело с “тримата големи” Рузвелт, Чърчил и Сталин. Четири дни те обсъждат плановете на съюзниците за бързо спечелване на войната и предстоящите удари срещу фашистките войски. Разгледани са и въпроси за съдбата на държавите - сателити на фашистка Германия, между които е и България.
Чърчил настоява да се убеди Турция да влезе във войната, за да се открият комуникациите през Дарданелите и Босфора. Изтъква нуждата да се пращат доставки на Червената армия през Черно море. В действителност обаче замисълът му е друг.
От февруари 1943 г., след разгрома на хитлеристките армии при Сталинград, Съветската армия преминава в контранастъпление. За 3 месеца се придвижва с около 650 км. На всички става ясно, че нищо не е в състояние да спре настъплението на съветските войски.
На Чърчил това не се нрави. Той не желае русите да влязат в София, Белград, Виена и Прага. По тази причина Великобритания настоява Турция да влезе във войната, а английското командване започва разработка на план за десант в Гърция.
Още на 30 януари 1943 г. в Адана е проведена тайна среща между Чърчил и турския министър-председател Иньоню, на която са изложени исканията и част от английските планове. На Турция е обещана помощ в изграждането на летища, оборудване и обучение на турски пилоти. Освен това Великобритания се задължава да предостави на турската армия най-модерното въоръжение.
В края на лятото на 1943 г. английските военни разработват план за десант при Солун, известен като Солунската операция. Тя предвижда изтласкване на север на германските войски от територията на Гърция и окупация на България, изпреварвайки Червената армия. В подготовката за десанта, наред с чисто военните действия, английското командване се подготвя и за паричното обращение в набелязаните за окупация територии.
За целта в края на 1943 г. е отпечатана нова серия банкноти на емисията British military and army issues (British military authority) - Британски военни и армейски емисии. Банкнотите от новата серия са само от един паунд - серия Z и са в изключително малък тираж. От лицевата им страна под текста British military authority (Британски военни власти) е щемпелуван допълнителен текст, указващ за коя територия са предназначени.
С щемпел BULGARIA са отпечатани само 25 банкноти с номера от 39Z000001 до 39Z000025. Така се появява т.нар. български паунд, който никога не влиза в обращение.
За голямо съжаление на Чърчил против балканската операция твърдо се обявява американският президент Рузвелт. Той настоява хитлеристките войски да се атакуват през Франция от северозапад най-късно до пролетта на 1944 г.
Освен това Турция отказва да се включи във войната. В нота отговор на турското правителство министърът на външните работи Нуман Мемеджиоглу заявява, че поради недостатъчно снабдяване на турските въоръжени сили, подготовката за операцията при Солун не може да завърши до 15 февруари 1944 г. Така замислената от Чърчил офанзива не се осъществява. На 3 февруари 1944 г. английските военни мисии напускат Турция. Това са основните причини ,,българският” паунд да не се реализира, а събитията след 8 септември 1944 г. и последствията за България от тях са известни на всички ни.
В наши дни да притежаваш такава банкнота е истинско щастие, а освен това е и добра инвестиция. На 14 май 2007 г. аукционна къща SPINK продаде “български” паунд с номер 39Z000011 за 7500 щатски долара!
Търсене
Блогрол
1. Форумът на WizardNote
2. Паниран кашкавал
3. Омлет с шунка и гъби
4. Бъркани яйца с пресен лук
5. Пилешка курбан чорба
6. Агнешка чорба със спанак
7. Постна доматена супа
8. Свински кебап „Паприка“
9. Пържоли с дробчета
10. Картофени гнезда
11. Таратор с моркови
12. Салата от печени чушки и лук
13. Яйца на очи по панагюрски
14. Селска рибена чорба
15. Чорба от зрял боб по странджански
16. Супа от прясно зеле
17. Манастирска яхния от сини сливи
18. Шкембе-чорба по шуменски
19. Праз с кисело зеле
20. Маслини с ориз по македонски
21. Скумрия с доматен сос
22. Гювеч с риба по манастирски
23. Охлюви с ориз по манастирски
24. Задушено пиле по тракийски
25. Пълнено петле по македонски
26. Патица с вино
27. Яхния с овнешко по македонски
28. Кебапчета по дупнишки
29. Телешко със зелен фасул
30. Свинско с кисело зеле в гювеч по шопски
2. Паниран кашкавал
3. Омлет с шунка и гъби
4. Бъркани яйца с пресен лук
5. Пилешка курбан чорба
6. Агнешка чорба със спанак
7. Постна доматена супа
8. Свински кебап „Паприка“
9. Пържоли с дробчета
10. Картофени гнезда
11. Таратор с моркови
12. Салата от печени чушки и лук
13. Яйца на очи по панагюрски
14. Селска рибена чорба
15. Чорба от зрял боб по странджански
16. Супа от прясно зеле
17. Манастирска яхния от сини сливи
18. Шкембе-чорба по шуменски
19. Праз с кисело зеле
20. Маслини с ориз по македонски
21. Скумрия с доматен сос
22. Гювеч с риба по манастирски
23. Охлюви с ориз по манастирски
24. Задушено пиле по тракийски
25. Пълнено петле по македонски
26. Патица с вино
27. Яхния с овнешко по македонски
28. Кебапчета по дупнишки
29. Телешко със зелен фасул
30. Свинско с кисело зеле в гювеч по шопски
