Земя на безвремие и изящни мечти,

Далече от злоба, лъжи и лукавство,

Тук звездите сияят и небето трепти

Изкачвам отново баирите стръмни,

Докосвам красивите, вечни скали

И рея се под облаци-неразумно,

А после под капките, щом завали

Оглеждам наоколо- дали си е същото?

Пак старите камъни, цветя и треви,

Намигва ми весело от ъгъла детството,

Със своите луди, наивни игри

Небето е същото, гората- могъща е,

Мирише на толкова красота,

Но има промяна- аз не съм същата,

Царица, избягала в свят на тъга

И нямам тук работа вече,

Нямам и верни придворни,

Нямат нужда от тъжно момиче,

Което да трови с молбите си долни

И моето място става ми чуждо,

А другото- съвсем нежелано,

И тебе те няма-да сториш пак чудо,

И да се върнем в нашето царство измамно

От нищото вая поезия даже,

Кривя неми думи с вяла надежда,

Гласът ми напира, за да докаже,

Че рано ил късно и това се подрежда

Разумът гневно пак ме подхваща,

“Тъгата е вредна”-напомня ми пак,

сърцето, ранено, юмрук му изпраща,

и вика, “как да не плача,а, как??”

Безмълвна оставам пред великата гледка,

Тихо, просто си пуша в нощта,

Не искам за нищо да правя сега сметка,

И без това няма смисъл в тези неща

Загасвам си фаса- той е използван,

Поне ставаме двама- с обща съдба,

С малка разлика-той е бил,впиван, докосван,

Предал се е бързо, без следа от борба

И бих дала всичко и мен да изпушат,

Да бъда нужна, макар и отровна,

А после се знае,че щом ме довършат,

Автор Боряна Каменова