Тъмно- лилавите листенца на

розата

падаха в черната локва

на нощната улица.

Луната се намръщи.

Огледалото и се беше раздвижило

от малки невидими кръгчета.

Беше тихо.

Само веднъж профуча една

сиво-черна котка през локвата.

Луната пак се намръщи.

Когато откъсна и последното

листенце

с него се падна капчица кръв.

От розата остана тънка бодлива дръжка,

но луната беше щастлива.