Все ми е едно, мой приятелю,

Това е моят нов девиз.

Прави, каквото искаш, мой предателю,

Убий ме, целуни ме, прати ме на сервиз.

Ти, скъпи мой, не ме познаваш,

И хич не се гордей с това,

Върви другите пак да забавляваш,

С усмивки тъпи и лигави слова.

Обичах те, защото си първичен,

Защото си странен тъпанар,

Защото дори да си себичен,

Те чувствах щедър господар.

Направи ме зависима и- браво!

Какъв успех, какъв талант!

Така ме подлуди и хвана здраво,

Че от порше, превърнах се в трабант!

Не ми пука, честно да ти кажа,

Без рима сега ще се разкрия,

И току-виж, най-сетне ти докажа,

Че истината не се опитвах да покрия.

Живея, мило, от стая в стая,

От етаж до другия етаж,

Оттук-дотам,

От спокойствие до истерия,

От радост бурна до грозен плач,

От любов до истинска омраза,

От човек до някакъв мъртвец,

От сила до жалката проказа,

От празния поглед до пламнал живец,

От вина до детска невинност,

От похот греховен до Господа чист,

От мъст зла до прошка и милост,

От агресия до нула борба,

От гениалност до тъпо приличие,

От тиня вмирисана до нежен парфюм,

От егоизъм страхотен до пълно раздаване,

От приятелство свято чак до война.

От празната улица до самотна тълпа,

От булевард под звездите до морския бряг,

От шепот на музика до пищяща машина,

От лятната жега до зимния сняг,

От метъла луд до спящия блус,

От фаса убиващ до минерална вода,

От свещичката плаха до светлинен поток,

От компютъра включен до книга със прах,

От сатенено царство до пода корав,

От слава мечтана до забрава презряна,

От всичко по много до по-малко от нищо.

От обсебване болно до липса на вяра,

От привличане плътско до душевен оргазъм,

От дихание райско до адска воня,

От болка забравена до дяволски спазъм,

От красиви мечти до грозно приземяване,

От познание до просташка представа,

От дърдорене обзета до тихо мълчание,

От бляна сънуван до шамара в 7 часа сутринта.

От слепостта няма до мъдрост чудесна,

От матрица създадена до рая вероятно,

От миналото загубено до идното даже,

От близост до всичко до загуба в пропастта,

От безвремие вечно до активност роботна,

От монашеска скромност до суета,

Така ще живея и ще умра аз сама.

Автор Боряна Каменова