Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2009 17:08 - Червената шапчица - разказана от различни автори
Автор: ivantodorov83 Категория: Забавление   
Прочетен: 1897 Коментари: 0 Гласове:
1



Как биха разказали приказката за Червената шапчица

 

Едгар Алън По

 

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови , в мистичен ужас живееше Червената шапчица.

 

Ърнест Хемингуей

 

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.

- Eто - каза майката.

- Какво - попита Червената шапчица.

- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.

- Добре - каза Червената шапчица.

- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.

- Да.

Mайката гледаше как дъщеря й , която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

 

Ги дьо Мопасан

 

Вълкът я срешна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все оше се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очерта- ват сладостните форми на тялото й.

 

O"Xенри

 

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....

 

Джек Лондон

 

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покоиртели на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.

Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

 

Ярослав Хашек

 

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е...

 

Оноре дьо Балзак

 

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха.По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на нея.

 

Робърт Бърнс

 

- Кой хлопа в този късен час?

- Аз хлопам - каза Вълчо.

- Иди си. Всички спят у нас.

- Не всички - каза Вълчо.

- Не зная как си се решил!

- Реших се - каза Вълчо.

- Ти май си нещо наумил?

- Май нещо - каза Вълчо.

- Веднаж да минеш моя праг...

- Да мина - каза Вълчо.

- Ще те посрещна като враг!

- Посрещай - каза Вълчо.

- Ще ти отворя, ала чуй...

- Отваряй - каза Вълчо.

- Утре ти ще дойдеш пак!

- Ще дойда - каза Вълчо.

- Ни дума никому за туй!

- Ни дума - каза Вълчо.

 

 

Максим Горки

 

I Вариант:

 

Стаята на бабта беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.

- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.

 

 

II Вариант:

 

Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.

- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.

 

Oскар Уайлд

 

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...

Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?

Вълкът: Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.

Бабата: Колко мило.Вие сте твърде остроумен джентълмен.

Вълкът: Но аз говоря сериозно.

Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.

Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.

Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.

Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?

Бабата: Разбира се към глупостите.Но вие сте непоносим!

Вълкът: Кога един вълк е непоносим?

Бабата: Когато прекалява с въпросите.

Вълкът: А една жена?

Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.

Вълкът: Много сте строга към себе си.

Бабата: Разчитам на вашата дискретност.

Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.

(изяжда я)

Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.

 

Чарлз Дикенс

 

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква. Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с ношната шапчица на бабата, очакваше да погулне и тази своя жертва.

 

Ерих Мария Ремарк

 

- Ела при мен - каза вълкът.

Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин, калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка (джина, рома и т.н.). В този аромат имаше тъга и умора- тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и пр.) беше самият живот.

- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.

Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

 

Rogger Dojh

 

Точно в момента, в който Червената Шапчица посегна отново към чашата си, колибата се разтърси. Тътен се надигна изпод земята и дървените трупи, от които бяха направени стените, напъпиха и се покриха с изсъхнали и прогнили листа.

Вълкът глупаво се огледа.

- Какво става? - попита той с изтънял глас, но Червената Шапчица бе не по-малко учудена от него.

Нов трус ги разтресе. И изведнъж адски цвилек разцепи тишината, раздирайки с виртуални нокти слуха и мозъка на Вълка и Червеношап. Двамата едновременно се хвърлиха към прозорчето и главите им се сблъскаха с трясък.

- Ох. - каза Алената Шапочка.

- Какво си се разпъшкала като Азис пред шомпел. - изръмжа кисело Вълчан. - Олеле! - добави после той, защото бе видял гледката през прозореца.

В колосалните небеса на Осмоъгълната Планета се водеше невиждано до този ден сражение: Гигакон извиваше като змии километричните си, увенчани от остри зъби млечни жлези, а Злият Дълъг въртеше бясно лазерния си меч и ги сечеше.

- Какъв декор за едно ужасно насилие! Ако не те изям точно сега ще съжалявам след това цял живот! - възкликна Вълкът.

- Ще ми изядеш кура, - отвърна му кисело Червената Шапчица и в ръцете й проблясна тънък енергиен кинжал.

 

Джон Р. Р. Толкин

 

Вълкът захленчи и се заизвива в краката на Червената Шапчица като куче, ударено от господаря си. Тя го изгледа строго, след което погледът й омекна. Червената Шапчица прибра под плаща си елфическия кинжал.

- Стани, - каза тя с уморен глас. - Никакво зло не си ми сторил и не ще отмъщавам. Можеш да вървиш накъдето видят очите ти.

- Мръсссна ссстара вешшштица! - изсъска задавено Вълкът. - И последното удоволствие ми отне, удоволствието да те изям! Но предричам, че не ще живееш дълго! Защото дълги са ръцете на Вълка и не една злина е сторил той в таз гора.

В този момент в далечината се разнесе мощната песен на рог и заехтя над хълмове и гори. Роханските конници идваха! Тропотът на копитата им разтърси земята и дружната им песен възрадва сирцето на Червената Шапчица, а в душата на Вълка всели страх и ненавист. Червената Шапчица изправи рамене и сякаш израстна. И не малко момиченце, а велик владетел човешки като че се бе завърнал от древните времена сред тази горска обител.

 

Роджър Зелазни

 

Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й.

Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни.

- Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, токлоква по силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността.

Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.

 

Жорж Луис Юисманс

 

Вече бях изгубила представа за времето. Бях покрита цялата в кръв - тази на вълците и моята собствена. От миризмата й ме бе обхванала безумна ярост, която ме превръщаше в животно, жадно за смърт. Единствено червената ми шапчица беше запазила истинския си цвят - червеният.

Кинжалът ми обходи обстойно лицето на нисък и набит вълк, който се бе осмелил да се хвърли от масата отгоре ми. Зад себе си чух хриптене и се извърнах, тъкмо навреме, за да отбия несръчно насочен удар с тояга. Този вълк вече бе минал под кинжала ми и едното му ухо висеше разкъсано и кървящо. Зъбите му се оголиха в болезнена гримаса, когато петата ми се заби в слабините му.

Отстъпих залитайки крачка назад, а от земята срещу мен се надигнаха три-четири кървящи и обезобразени вълчи фигури. Със сетно усилие ме атакуваха от три страни и аз успях да разпоря корема на единия, а на друг отнесох носа с ножа. Но останалите ме повалиха на пода и ме затиснаха.

Последното, което видях през размътения си поглед беше вратата, която се отвори а в помещението влезе изящен сив вълк с големи мастиленочерни очи. Той проговори с кадифен, странно познат, зловещ глас:

- Толкова много убийства! Защо, о, изгубена, заблудена душа?

 

Жак Превер

 

Вълка в зори ловци ще спрат.

А в нощната тъма - комини, смърт!

Не знаем - мрак, звезди,

безброй съдби...

Защо ридаем аз и ти...

 

Йордан Радичков

 

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.

- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А

вълците от своя страна взеха, че умряха.

А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.

 

Уйлям Шекспир

 

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

 

(двоуми се)

 

Да вляза или да не вляза?

Туй е въпросът.

Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,

или да си полегна аз, да си поспя?

Легни, заспи и край.

Да, тук е спънката.

Какво ще видя в този летен кратък сън?

Да знай човек, че този сън

прекъсва чувствата във гладния стомах -

тогава би могъл ...

Но този страх от нещо пред вълка,

от таз затворена врата, отдето

се нищичко не чува и не шава,

сковава мойте сетива ...

Но стига!

С тези мисли ставам аз страхливец.

И бледната мазилка на страха

покрива с плесен и разяжда

естественият цвят на смелостта.

Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!

Офелия, ти моя вярна кучка, ела,

и с мен за всеки случай ти бъди!

 

 

Лев Николаевич Толстой

 

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се

случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

 

Кърт Вонегът

 

Майката на Червената шапчица беше голямя майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи, убити през Втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то ...

Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници по- паднеше сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея.

Але-хоп.

Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то ...

Але хоп.

Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.

Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.

Але хоп.

Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица.Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най- добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н.

Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то ...

В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то ...

Але хоп.

Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.



Тагове:   Хемингуей,   Толстой,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

Архив