Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2009 17:00 - Преориентация
Автор: ivantodorov83 Категория: Забавление   
Прочетен: 844 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Признавам си – корумпиран съм! Ама не мислете, че такъв съм се родил. Глупости! И аз бях като другите – изряден данъкоплатец, честен гражданин и примерен служител. Обаче да не мислете, че като съм бил такъв, спях спокойно? Не-е-е! По цели нощи се въртях, за да направя баланс на парите си и винаги бях в състояние на дисбаланс. Тънех в дългове и не бях способен да ги изчистя. Направиш си точен разчет, пресметнеш всички данъци до стотинка и… спре те катаджия!
- Десет километра над позволената, господине! Застрашавате безопастността на движението. Вие сте предпоставка за ПТП! Налага се да ви съставя акт.
- И какво ще рече това, г-н полицай? – треперя аз.
- Ами, около 300 лева, 6 точки…
- Каквооооо? – недоумявам. – За 10 километра над разрешеното? Имайте милост, г-н полицай! Вижте талона ми – нямам нито едно провинение до сега!
- Вярно е, но закона си е закон!
- Не може ли нещо да се направи?
- Виждам, че ти е за първи път, затова вземи две банички от отсрещната лавка, че сме прегладнели.
Тичам веднага, докато не са се разкандардисали, благославяйки и тях, и късмета си. Поръчвам и питам колко трябва да платя.
- Петдесет лева, господине.
- Колко? – недоумявам. – Това жито на Луната ли го сяхте?
- Може и да не вземате банички! – кротко ми отговаря оня.- Я не взимайте, де! Талонът все още е в полицейската кола.
Няколко дни след това майка ми получава инсулт. Хайде, веднага в болница! След час излиза лекарят и казва:
- Майка ви получи втори инсулт. Ако не й бием инжекция, след час ще е починала.
- Ами бийте! – казвам аз.
- Проблемът е, че нямате клинична пътека, а минава през здравната каса. Цената на инжекцията е 4000 лева.
- Но аз нямам толкова пари, докторе!
- Вижте какво, дайте сега 1000 лева и ще намерим начин другите пари да ги покрием.
Не го питам как ще ги покрие, защото изобщо не ме интересува. За мен важното е майка ми да се оправи, каквото и да ми струва това.
Решавам аз, напролет да подхвана отново ранчото, защото ако не работя нещо извънредно, я изкарам до есента, я не. Отивам там – няма ток за помпата.
Намирам веднага инкасаторката и я питам защо ми е прекъснат тока.
- За неплащане, господине!
- Но аз цяла зима не съм ползвал ток! Кой полива зимно време?
- Да видим! – поглежда в компютъра и казва: – Имате неплатена сметка от седемдесет и девет стотинки.
- И за седемдесет и девет стотинки ми спряхте тока?
- Не са само седемдесет и девет стотинки, господине! Такса прикачване – тридесет и девет лева, плюс лихви за изтекъл срок – общо четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки.
Зяпвам в недоумение.
- Хайде бе, не виждаш ли колко човека са зад теб? – изръмжава някой. Като не ти харесва, отивай се оплаквай! Само давай по-бързо!
Сега, като си помисля, този човек със сигурност е бил корумпиран, защото и аз вече започнах да говоря като него. Е, човек се развива все пак! Преминава от едно ниво на друго. Разсъждава по друг начин.
Идва синът веднъж и казва:
- Тате, моля те, дай ми двеста лева, защото иначе ще повтарям годината.
- Защо бе, сине? – чудя се аз, като знам, че винаги е бил добър студент и си е вземал изпитите с отличен.
- Трябва да взема частни уроци при професора, иначе няма да ме пусне. До сега, от петдесет студента, е пуснал трима и те са били на уроци при него.
Няма смисъл от говорене. Бръквам и му давам парите.
Гледам, на държавата не й пука за мен. Инфлации, стагнации и какви ли не …-нации. Едните – свръхбогати, другите – свръхбедни. Никой на никого не държи сметка. Викам си: “Та аз ли ще съм най-големия будала? Хайде да се преориентирам, та да заживея като хората!”
И се преориентирах.
Службичката ми е такава, че имам възможност да се корумпирам и сега, когато вече съм такъв, да ви кажа честно, съм добре. Спомням си, когато за първи път ми дадоха пари, а те бяха почти колкото едномесечната ми заплата, се въртях в леглото и ме измъчваха едни угризения, дори жената ме упрекваше за тях. После свикнах. Спях спокойно и дори започнах да уверявам жената и тя да се корумпира, защото е видно, че ще е добре за семейството, за децата, за майка ми и прочее. Тя като каза: Не! Аз няма да съм като другите си колежки! Как ще спя спокойно?
Щях да я попитам как спи спокойно, когато прави любов с корумпиран и използва нечестни пари, но си премълчах.
Два месеца по-късно я уволниха за непасване с колектива или нещо такова. По накаква си програма за намаляне на работния персонал. В България е така – тези, които за нищо не стават, остават. Работните и честните – вън. Защо, не знам. Но се огледайте и ще се убедите и вие.
Сега съм добре. Събираме се честичко с колеги, за да ги почерпя и ми имат уважението. Работното ми място е бетонирано, както се казва. Жената започна да мисли по друг начин, да се самообвинява и самообижда, което не ми харесва. Не може един честен и съзнателен работник да се нарича глупак и некадърник, нали? Ама съм забелязал, че почти всички на нейното положение, все така се обвиняват. Мислете бе хора! Защо чакате да попаднете в подобна ситуация? Дерзайте! Преориентирвайте се!



Тагове:   майка,


Гласувай:
3



1. buket - Да, така е
20.07.2009 17:18
Лошо се живее ако не си корумпиран.
И понеже почти всички се изхитрихме и станахме такива/ никой не си признава обаче/, така натежахме на гърба на държавата че тя горката едва диша.
Време е да ставаме партизани, как мислите?
И се почва отначало.:)
цитирай
Търсене

Архив