Признавам си – корумпиран съм! Ама не мислете, че такъв съм се родил. Глупости! И аз бях като другите – изряден данъкоплатец, честен гражданин и примерен служител. Обаче да не мислете, че като съм бил такъв, спях спокойно? Не-е-е! По цели нощи се въртях, за да направя баланс на парите си и винаги бях в състояние на дисбаланс. Тънех в дългове и не бях способен да ги изчистя. Направиш си точен разчет, пресметнеш всички данъци до стотинка и… спре те катаджия!
- Десет километра над позволената, господине! Застрашавате безопастността на движението. Вие сте предпоставка за ПТП! Налага се да ви съставя акт.
- И какво ще рече това, г-н полицай? – треперя аз.
- Ами, около 300 лева, 6 точки…
- Каквооооо? – недоумявам. – За 10 километра над разрешеното? Имайте милост, г-н полицай! Вижте талона ми – нямам нито едно провинение до сега!
- Вярно е, но закона си е закон!
- Не може ли нещо да се направи?
- Виждам, че ти е за първи път, затова вземи две банички от отсрещната лавка, че сме прегладнели.
Тичам веднага, докато не са се разкандардисали, благославяйки и тях, и късмета си. Поръчвам и питам колко трябва да платя.
- Петдесет лева, господине.
- Колко? – недоумявам. – Това жито на Луната ли го сяхте?
- Може и да не вземате банички! – кротко ми отговаря оня.- Я не взимайте, де! Талонът все още е в полицейската кола.
Няколко дни след това майка ми получава инсулт. Хайде, веднага в болница! След час излиза лекарят и казва:
- Майка ви получи втори инсулт. Ако не й бием инжекция, след час ще е починала.
- Ами бийте! – казвам аз.
- Проблемът е, че нямате клинична пътека, а минава през здравната каса. Цената на инжекцията е 4000 лева.
- Но аз нямам толкова пари, докторе!
- Вижте какво, дайте сега 1000 лева и ще намерим начин другите пари да ги покрием.
Не го питам как ще ги покрие, защото изобщо не ме интересува. За мен важното е майка ми да се оправи, каквото и да ми струва това.
Решавам аз, напролет да подхвана отново ранчото, защото ако не работя нещо извънредно, я изкарам до есента, я не. Отивам там – няма ток за помпата.
Намирам веднага инкасаторката и я питам защо ми е прекъснат тока.
- За неплащане, господине!
- Но аз цяла зима не съм ползвал ток! Кой полива зимно време?
- Да видим! – поглежда в компютъра и казва: – Имате неплатена сметка от седемдесет и девет стотинки.
- И за седемдесет и девет стотинки ми спряхте тока?
- Не са само седемдесет и девет стотинки, господине! Такса прикачване – тридесет и девет лева, плюс лихви за изтекъл срок – общо четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки.
Зяпвам в недоумение.
- Хайде бе, не виждаш ли колко човека са зад теб? – изръмжава някой. Като не ти харесва, отивай се оплаквай! Само давай по-бързо!
Сега, като си помисля, този човек със сигурност е бил корумпиран, защото и аз вече започнах да говоря като него. Е, човек се развива все пак! Преминава от едно ниво на друго. Разсъждава по друг начин.
Идва синът веднъж и казва:
- Тате, моля те, дай ми двеста лева, защото иначе ще повтарям годината.
- Защо бе, сине? – чудя се аз, като знам, че винаги е бил добър студент и си е вземал изпитите с отличен.
- Трябва да взема частни уроци при професора, иначе няма да ме пусне. До сега, от петдесет студента, е пуснал трима и те са били на уроци при него.
Няма смисъл от говорене. Бръквам и му давам парите.
Гледам, на държавата не й пука за мен. Инфлации, стагнации и какви ли не …-нации. Едните – свръхбогати, другите – свръхбедни. Никой на никого не държи сметка. Викам си: “Та аз ли ще съм най-големия будала? Хайде да се преориентирам, та да заживея като хората!”
И се преориентирах.
Службичката ми е такава, че имам възможност да се корумпирам и сега, когато вече съм такъв, да ви кажа честно, съм добре. Спомням си, когато за първи път ми дадоха пари, а те бяха почти колкото едномесечната ми заплата, се въртях в леглото и ме измъчваха едни угризения, дори жената ме упрекваше за тях. После свикнах. Спях спокойно и дори започнах да уверявам жената и тя да се корумпира, защото е видно, че ще е добре за семейството, за децата, за майка ми и прочее. Тя като каза: Не! Аз няма да съм като другите си колежки! Как ще спя спокойно?
Щях да я попитам как спи спокойно, когато прави любов с корумпиран и използва нечестни пари, но си премълчах.
Два месеца по-късно я уволниха за непасване с колектива или нещо такова. По накаква си програма за намаляне на работния персонал. В България е така – тези, които за нищо не стават, остават. Работните и честните – вън. Защо, не знам. Но се огледайте и ще се убедите и вие.
Сега съм добре. Събираме се честичко с колеги, за да ги почерпя и ми имат уважението. Работното ми място е бетонирано, както се казва. Жената започна да мисли по друг начин, да се самообвинява и самообижда, което не ми харесва. Не може един честен и съзнателен работник да се нарича глупак и некадърник, нали? Ама съм забелязал, че почти всички на нейното положение, все така се обвиняват. Мислете бе хора! Защо чакате да попаднете в подобна ситуация? Дерзайте! Преориентирвайте се!
И понеже почти всички се изхитрихме и станахме такива/ никой не си признава обаче/, така натежахме на гърба на държавата че тя горката едва диша.
Време е да ставаме партизани, как мислите?
И се почва отначало.:)
2. Паниран кашкавал
3. Омлет с шунка и гъби
4. Бъркани яйца с пресен лук
5. Пилешка курбан чорба
6. Агнешка чорба със спанак
7. Постна доматена супа
8. Свински кебап „Паприка“
9. Пържоли с дробчета
10. Картофени гнезда
11. Таратор с моркови
12. Салата от печени чушки и лук
13. Яйца на очи по панагюрски
14. Селска рибена чорба
15. Чорба от зрял боб по странджански
16. Супа от прясно зеле
17. Манастирска яхния от сини сливи
18. Шкембе-чорба по шуменски
19. Праз с кисело зеле
20. Маслини с ориз по македонски
21. Скумрия с доматен сос
22. Гювеч с риба по манастирски
23. Охлюви с ориз по манастирски
24. Задушено пиле по тракийски
25. Пълнено петле по македонски
26. Патица с вино
27. Яхния с овнешко по македонски
28. Кебапчета по дупнишки
29. Телешко със зелен фасул
30. Свинско с кисело зеле в гювеч по шопски