-          Како, Нели вчера ми каза, че баща й казал, че Земята се върти.

-          Аха.

-          A Земята наистина ли се върти?

-          Да, върти се.

-          Е, как така се върти?

-          Ами така. Има си ос – върти се.

-          Какво е ос?

-          Нещо като невидима пръчка, килната на едната страна, която минава през средата на Земята.

-          Килната?

-          Наклонена.

-          Наклонена.

-          Аха.

-          Еха, чакай да го кажа това на Нели. На баc, че баща й не го знае.

-          Сигурно го знае.

-          Защото е голям ли?

-          Да.

-          А ние въртим ли се с нея?

-          С коя нея?

-          Със Земята.

-          Да, въртим се.

-          Е, как така не падаме?

-          Ами Земята е огромна, а ние сме много мънички и тя ни придърпва към себе си. Затова не падаме.

-          Како, а големите хора повече ли ги придърпва или по-малко?

-          Еднакво.

-          А малките?

-          Също.

-          А много малките?

-          И тях.

-          А нашто бебе като е толкова мъничко, него придърпва ли го?

-          Да.

-          Ама по-силно ли?

-          Не, по същия начин.

-          Како, а то, бебето, защо не ни го върнат?

-          Защото е много слабичко и трябва да се грижат за него.

-          Липсва ми. Искам да го гушна.

-          И аз искам.

-          И да го цункам по нослето.

-          Да.

-          И мама да не плаче повече... То ще стане голямо като тебе, нали, како?

-          Надявам се.

-          И Земята няма да ни го придърпа и да ни го вземе, нали?

-          Няма.

-          Сигурна ли си?

-          Не. Не мисли за това сега.

-          А ти откъде знаеш?

-          Казах ти, Малчо, не мисли за това сега.

-          Защото си голяма, нали?

-          Да, защото съм голяма. Отивай да рисуваш, Малчо.

-          Какво да нарисувам?

-          Каквото искаш. Земята.

-          Земята? Ама без да се върти. Как се казва Земята, като не се върти?

-          Неподвижна.

-          Ще нарисувам Земята неподвижна, без да се върти. И мене, и мама, и тати, и бебето, и тебе, како.

-          Добре.

-          Може ли с твойте моливи?

-          Може.