Много се говори у нас напоследък за въвеждане на религиозни предмети в училище. Последният глас в тази посока, за който се сещам, дойде, кой знае защо, от ВМРО – може би са решили, че от девиза "Бог, нация, организация" последните две точки са вече изпълнени и е време да се мине към точка първа. За съжаление, мненията в полза на задължителното вероучение почти винаги минават през заплахата, че виждате ли, ислямът преминавал в настъпление, особено на Балканите, и християнската религия не трябвало да се дава да я преборят. Лично на мен такава позиция ми напомня добре познатото от училищните години мерене на пишките – дайте да видим, казват нашите хора, на кой му е по-голяма вярата и като последствие от това, кой кого ще "обижда". Но ако оставим тези първосигнални пишкомерски подбуди, въпросът за мястото на религията в училище и изобщо в живота е сам по себе си достатъчно неясен.

Ако се замислим, самото присъствие на религията в днешния век на научно-техническа революция вкарва съзнанието на масовите хора в онова състояние, което Джордж Оруел нарича "double think" (двумислие) и което е забележително точно описано от А. и Б. Стругацки в едно интервю: "И чичо ни през 1937 беше разстрелян, това се наричаше "десет години без право на кореспонденция", и баща ни беше в същата година изключен от партията... И от една страна, ние прекрасно знаехме, че чичо, а още повече баща ни, са безукорно честни, забележителни съветски хора... а от друга страна, също толкова твърдо знаехме, че органите (НКВД) не грешат. И значи, трябваше някак да държим в съзнанието си тези две истини така, че те никога да не срещат. Тъкмо това е изкуството на двумислието..." За постигане на такова състояние не са необходими нито Сталин, нито ГУЛаг. Ето, днешният масов човек ЗНАЕ от науката, че вселената се е зародила след Големия взрив, че галактиките се разбягват, че човекът е произлязъл от маймуната – и в същото време продължава да ВЯРВА на Библията, където се обяснява как Бог делил земята от сушата, дал директива "Да бъде светлина" и лепил Адам от глина. По същия начин човек ПРИЕМА обясненията на науката, че възкресяването е невъзможно, че чудесата са плод на невежество или масова психоза – и едновременно е УБЕДЕН в истинността на странните случки от Новия завет, вярва, че Исус е син Божи. (А най-паче – дори да не вярва на нито дума от Библията, народът празнува и Рождество, и Възкресение Негово, без да му мигне окото). Виждаме как съществуват съвместно две противоречащи си истини – религиозната и научната, – които в масовия случай наистина не взаимодействат една с друга; всяка е в сила само за собствения фрагмент от съзнанието – религиозния и научния – и само по тясната граница между тези фрагменти понякога възникват конфузни въпроси.

Приложени към въпроса за вероучението, тези разсъждения идват да ни кажат, че изучаването (или не) на религията в училище, първо, би "узаконило" двумислието наука/религия, и второ – би отместило съотношението между двата фрагмента знание в едната или другата посока.

Следователно, за да решим дали вероучението е нужно или не, трябва да си отговорим на много важния въпрос: какви искаме да бъдат нашите деца? Като какви искаме да ги ПРОИЗВЕДЕ и ПРОГРАМИРА образователната система?

Отговор на този въпрос може да получим, ако приемем за основа не особено добре звучащото, но единствено вярно към днешния момент твърдение: българите гледат на своите деца с ориентация към износ на Запад.

И наистина ако се огледаме около нас, всичко живо мисли за чужбина – и футболистите, и програмистите, и учените, и художниците, и зидаро-мазачите, и дори сводниците и автокрадците. А доколкото съотношението между заплатите "тук" и "там" в близко време не се очертава да се промени съществено, то естествено всеки родител, загрижен за бъдещето на детето си, гледа с перспектива навън. Един пример за това е изместването на приоритетите при избора на образование: вече се гледа не какво ще научи младият човек, а каква тапия ще му издадат, и най-вече – дали тази тапия ще важи на запад от Калотина или нейната ценност извън нашите граници се ограничава само с възможността за еднократно забърсване на задника. И оттук, връщайки се към проблема за вероучението, нека се запитаме така: предявява ли западното общество някакви религиозни изисквания към желаещите да се присламчат към него – и ако да, то какви? За съжаление на религиозните хора трябва да признаем, че такива изисквания, ако изобщо ги е имало преди, отдавна вече са се обезсмислили. Милиони мюсюлмани живеят и работят в Европа – турците в Германия, алжирци и мароканци във Франция, – строят си там джамии и се молят на Аллах. Пък и дори някой работодател да проявява предпочитание към християните при избор на работници – абсолютно всеки, дори нито веднъж да не е влизал в църква, просто може да излъже, че е силно вярващ: твърдението е абсолютно непроверяемо, дипломи за християнство не се издават никъде.

Но какви хора все пак се търсят на Запад? Един възможен отговор: напоследък много се търсят програмисти. Дори в САЩ се наблюдавал недостиг на програмисти – имиграционните служби били информирани за 400 000 свободни работни места за тях. Така че загриженият за потомъка си родител, вместо да го кара да чете Бибилята или Корана, е много по-разумно да го ориентира към програмирането под Windows. Но ето беда: компютрите, за разлика от исляма и християнството, не се смятат за религия (и още по-малко – за "традиционна" религия), и компютърно ориентираното чедо ще трябва да дреме в часовете по вероучение без никаква полза за себе си, а програмиране да изучава в свободното си време. Няма ли изход от това положение? Не може ли някак да издигнем (или смъкнем?!?) програмирането до нивото на религия, че предметът "вероучение" да стане хем религиозен, хем полезен?

 

Решението на този въпрос е безкрайно гениално, безкрайно просто и безкрайно потресаващо. Трябва просто да обявим Бил Гейтс за Бог.

Е, може и за син Божи (като Исус), или за пророк (като Мохамед) – няма значение.

Тази идея съвсем не идва на празно място: фолклорът на програмистите познава множество текстове и мисли, свързващи компютърния свят с религията (например някои виждат фигурата на програмиста като "странствуващия магьосник на бъдещето"). Често спрягат програмирането със зен-будизма – на пазара излизат книги като "Зен и Интернет", "Зен и езикът Асемблер" и т.н.; съществуват дори някои елементарно-шамански суеверия, свързани предимно с религията Вуду – такъв е ритуалът "размахване на умряло пиле", изпълняван, когато програмата не ще да върви така, както иска нейният създател. Дори Библията, освен на повечето човешки езици, е преведена, макар не цялата, и на езика за програмиране C. Така че няма да е никак трудно да бъдат съчинени съответният брой свещени книги, канонизиращи най-видния измежду компютърните хора и издигащи го от нивото на редови американски милиардер до космическите мащаби на духовна опора за цялото прогресивно (тоест, мислещо) човечество. "Великият и могъщ Системен Програмист, стъпил с единия крак на небето, а с другия на земята, живеещ, докато не изчезнат компютрите" – така някак сигурно биха се обръщали към Бил Гейтс неговите последователи...

Но защо точно Бил Гейтс? Той какво, да не е сто кила, биха казали някои? И да не е най-великият програмист на земята, биха попитали други? Работата всъщност изобщо не опира до величие. Пък и програмирането не е като меренето на пишките, да вземеш рулетката и да кажеш, че този е с еди- колко си сантиметра по-велик от другия... И освен това, нашият проект за обожествяване на Бил Гейтс е, образно казано, инструмент с две остриета: едното е насочено към компютъризация на вероучението, а другото – към банковите сметки на Microsoft. (А те хич не са малки!) Нали все пак трябва да се очаква, че поблазнена от превръщането й в световна религия, фирмата все малко ще развърже кесията, за да финансира това богоугодно дело. Пък и винаги е по-добре да обожествиш най-известния от хората в бранша, отколкото някой съвсем безименен компютърджия – и по-лесно става, и повече изгоди ще получиш от това.

И сега, след като събрахме смелост и изрекохме на глас идеята, след като гръмнахме в предварително набелязаната от нас единствено правилна посока – нека изчакаме да се разсее пушекът и да преброим колко зайци сме успели да застреляме с този единствен боеприпас.

Първо, създават се перспективи цялото младо поколение у нас да израсне компютърно грамотно – нещо, което бай Тошо с неговата "кюмпютуризация" не успя да направи. Наистина, при избора "Исус, Мохамед или програмиране под Windows" третата алтернатива е много по-примамлива както за родителите, така и за самите ученици – дори ако мислят не за програмиране, а само за игра на DOOM, но все пак ще усвоят общуването с машината, компютърът няма да им бъде чужд. Тук някои биха попитали: а откъде средства за компютри в училищата, не виждаме ли, че пари за образование се отделят безкрайно малко? Или компютърните науки ще ги учим така наизуст, със сухи тренировки? И тук идва вторият застрелян заек: парите няма да ги даваме ние (в смисъл – нашата държава) – ще ги дават от Microsoft! Нали обявяването на Бил Гейтс за Бог, при това съвсем официално и с всички произтичащи от това последствия, е една грандиозна рекламна кампания, за която не е никакъв проблем за Microsoft да отдели сума, сравнима с бюджета не само на образованието, но и на цялата ни държава. При това – трето: една част от тези пари по естествен път ще премине под формата на взятки в джобовете на чиновниците от просветата и на по-висшестоящите политици – а като се има предвид величината на сумата, тези задокеански взятки ще ликвидират всякаква [хипотетична] съпротива срещу обожествяването на Бил Гейтс в държавните и политически среди. Дори си мисля, че няма да има никаква съпротива, напротив: чиновниците сами, доброволно и с песен ще се хвърлят към показалия се на хоризонта финансов "гювеч", със собствените си ръце ще носят иконите на Бил Гейтс по църковните празници, ще агитират и останалите хора да се присъединят към вярата в новия Бог. По-нататък: ще отпадне разколът в църквата – нали божите служители ще ги назначава сам главният им шеф. Хакерите ще бъдат обявени за сектанти и ще се започне борба със сектите – при това наистина борба, а не както сега, само отчитане на дейност... И тъй нататък.

Всички тези прекрасни перспективи обаче ще се обърнат в прах, ако Бил Гейтс вземе, че се възгордее от божественото си положение и забрави кой го е направил човек (т.е. Бог) – и нареди неговите поклонници да ползват само ЛИЦЕНЗИРАН (т.е. платен) софтуер на Microsoft. Защото нашенецът, независимо от всички кампании за авторско право, е свикнал никога да не плаща за програмно осигуряване – и едва ли ще се навие да дава пари само за черните очи на някой си Бил Гейтс, пък бил той и Бог. И от Microsoft, като видят, че пари за софтуер от България продължават да не идват, току-виж взели и завъртели финансовото кранче на религията. В такъв случай може би ще трябва да низвергнем обратно Бил Гейтс в редовете на простосмъртните милиардери - но в никакъв случай не бива да се отказваме от идеята за компютърна религия! И вместо Бил Гейтс, за Бог ще обявим вирусолога Веселин Бончев, а вирусописача Dark Avenger (Мрачният отмъстител) – за дявол. Този класически дуализъм също не идва на празно място, прекрасно го познаваме от близкото минало: през 1985-1988 година една група софийски пънкари бяха обявили за бог Владо Тричков, а за дявол – Тодор Андрейковски. (Според тях, пънкарите, всички хубави неща идвали от Владо Тричков, а за всички злини и мизерии бил виновен Тодор Андрейковски.) И ние също като тях ще почнем да вярваме, че Веселин Бончев като слънце огрява с живителните си лъчи нашия компютърен свят, че Dark Avenger стои в дъното на всички бъгове, крашове и повреди, и че двамата – Веселин Бончев и Dark Avenger – са се вкопчили във вечна и непримирима битка някъде в мегабайтите на паметта и на диска. Сигурно ще се появят и еретици, които твърдят, че Dark Avenger твори злини и вируси по поръчка на Веселин Бончев, или че антивирусите, които пише Веселин Бончев, на едно по-високо компютърно ниво се проявяват като вируси – подобни неща, но в плана на християнския Бог и дявол, са твърдели гностиците и манихейците... И в часовете по вероучение децата ще се учат как да чистят компютрите от вируси, а вечер в къщи – как да пишат същите тези вируси, и животът ще продължава, и борбата между Бога и дявола, както се полага, няма да има край.

Прочети религиозния Толстой за да осъзнаеш какво е религия и защо всички мълчат за разумната религия на Толстой.Човекът не е това което е принуден да прави а ....

би ли оперирал хора, като нямаш медицински и хирургични познания?! Ти ще ги пратиш в гроба. Така нямаш право да говориш за вярата, която не познаваш и да объркваш тези, които имат нужда от нея, а те са всички хора, включително и ти, но не си узрял още за това. Не коментирай теми, които не познаваш. А колко много труд си положил в този пост!!!!! Надявам се, че има нещо, в което си специалист?! Надявам се... Дано там да си добър и да влагаш отлични знания, а не като компетентността ти, относно религиите! Бъди благословен! ЕСТИР

...вярвам само в пагона , в националния Герб(не в партията Герб) и в националня ни Флаг. За мен това са свещенните неща. За мен библията е Устава (ОВУ).
Другото е вятър работа.
"Служа на република България"

Вие,суеверна жено и Вие държавни служителю,слуга на насилието и капитала-горко Ви,че не чувате Разума и съвестта си и ...сте лишени от своето истинско "аз" и за съжаление името Ви е "легион" и тълпата е Ви е средата...

...знаеш ли кои са най-истинските християни - това са Сатанистите. Другите са просто бледи подобия!!!

"Коментари
1. bogolubie - tolstoist,
01.06 22:45
благодаря за този постинг! С поздрав: ЕСТИР!"

Това Вие ли го писахте,Естир.Колко пъти на ден си променяте възгледите...А Вие с пагоните сте наистина "законни" сатанисти...

Наскоро прочетох, че любимите цветове на циноистите /масони или както там се наричат/ са черният, червеният и зеленият /дали е вярно незнам/. Също така не ми е известно дали случайно или е свързано по някакъв начин с любителите на тези цветова, знамето на ВМРО е черно и червено. До колкото знам за Левски е сигуно, че е бил масон.
Възможно е да нямат никаква връзка тези факти, да са просто плод на съвпадение, но си остава едно съмнение.

Левски масон. Ако Левски е бил част от гилдията на великите зидари нямаше да се бори за свободата ни а щеше да боготвори богинята майка и хич нямаше да го е грижа за нас. Левски не е бил никакъв масон а по скоро един човек споделящ християнски ценности.

Противоречията между наука и религия се дължат на гръмогласните спорове между хора, които не знаят достатъчно или за науката, или за религията. Скоро го прочетох някъде и много ми хареса :)

Поздравления от мен за постинга!Това Ви го казва
"човек",надхвърлящ с 50 г0дини Вашите.Зная,че много от по-горе пишештите ще се нахвърлят върху
мен и ще ме обявят за един изкуфял дядка,но това няма да промени мнението ми.Защото,независимо дали ми харесва,или не,подхърлената от Вас "шега"
звучи като напълно реална горчива "истина",при
цялата условност на понятието "истина".Доколкото
ми е известно и християнството в началото е изглеждало като една "шега",а и не само то.Пък
виж докъде се стигна.А от друга страна всяка рели-
гия(да не се бърка с Вяра)е била продукт на своето време и си е "отивала",когато това време е
отминавало.Христос е създал една Нова Вяра,коя-
да служи на хората,която Църквата е превърнала
в Религия,която да служи на Институциите,т.е
на ограничен брой хора...
...И така,за съжаление,или не,искаме,или не,но
може би сега сме свидетели на възникването на
една нова религия(която може би няма да премине
през фаза "Вяра").
...А В НАЧАЛОТО БЕ ШЕГАТА И ИНТЕРНЕТ.....