Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2009 22:47 - Огледалце, Огледалце
Автор: ivantodorov83 Категория: Други   
Прочетен: 586 Коментари: 0 Гласове:
0



Отново седя пред огледалото, гледам образа в него и си мисля, обикновено не си мисля, а просто си говоря, но този път се замислих. Сега съм на 24, а колко скоро бях на 25.

То на 25 пак ще бъда, но като му дойде времето. Да сега май наистина съм на 24. Не, не е лудост. Просто така се чувствах, цяла година бях една година по-стар, натоварен от проблеми и сиво ежедневие, ех проблемите ........... майната им. И време за проблеми ще се намери. Сега просто седя и си мисля. Преди два месеца, една хладна вечер, стоях на автобусната спирка на Орлов мост, чаках поне от половин час естествено, когато към мен се приближи едно момиче. Помоли ме за цигара, а първото което ми дойде на ум беше ти не си ли прекалено малка за да пушиш ....... дадох и цигара и се за........... Малко преди да пристигне нейния тролей, тя ми каза как така нищо не ти се е случило, спомни си на колко места си бил, какво си видял, с колко хора си се запознал. Искаше ми се да и кажа истината, но не можах, тролея дойде и тя се качи. Аз останах да чакам, а сега стоя и си мисля. Винаги съм искал да бъда на 23, а този живот май наистина ги пропуснах. Пропуснах ги и не знам до колко може да е фатално едно такова пропускане. Всъщност не знам дали наистина ги пропуснах или някой ми ги открадна. Дали наистина някой ми ги открадна или, аз просто ги подарих. Подарих ги, та даже и рожденият си ден пропуснах май, дори не си спомням какво точно правих. Но здраве да е, то и датата една, два дни преди нова година, какво ти празнуване братче! Истината е, че никъде не съм бил, нищо не съм правил и с никого не съм се запознал през изминалата година, тогава това щеше да е истината, но ако сега срещна това същото момиче и й я кажа тя вече няма да е истина! Аз просто бързах, бързах да мине времето, за да мога да си почина от сивото ежедневие. Но въпреки цялото бързане, така и не можах да получа наградата, която чаках! А всъщност дали това не беше наградата? Преди няколко месеца, в един слънчев ден ме срещна поредната гледачка на ръка. Завърза приказката, като ми предложи дървена лъжица да си бъркам супата. Надуших измамата още като видях, че лъжицата е бъркала толкова супи, че не бих я хванал в ръка. Но мръсницата се оказа доста омела, с охота успя да ме накара да бръкна в джоба си и да извадя два кинта няма да ти ги взимам, за ритуала трябва книжна пара да бе да, тинтири-минтири. Поредната шарлатанка, помислих си, добре, че нямах по едри в джоба, ама нали съм си умен, тях в портфейла ги слагам. Ядоса ме и я изгоних. Преди да я изгоня успя да ми каже някакви глупости. Вика много хубав човек, в чужбина ще работи, много успехи, да пуснеш тото .......... , но виждам че си сам в леглото, а тя за нещо ти завижда е тука не издържах да я слушам. То че хубав, хубав или поне прилича. В чужбина никога не съм искал да работя, а мине се не мине се там някой иска да ме праща. Тото не пускам и пари на гледачки без бой не давам! Успехи дал бог, всяка седмица поне по една малка битка се печели. Ама тва че съм сам в леглото, еати тъпотията, аз просто в момента нямам време да ида до леглото ............ но само да се свърши един път. Мисля си аз, на глас, гледайки в земята и търсейки незнайно какво ............ като си спомних за ситуацията, малка капчица се отрони в ъгълчето на окото ми и се стече по носа. А, четирилистна детелина. Казвам на Димо, който е разпънал един чертеж на поляната и се пули нещо в него, ама какво да правим инженери. Когато я видях направо тръпки ме побиха, помислих си тая циганка май беше от истинските........ Детелината я подарих преди няколко дни, на човек, когото обичам, а и знам, че и тя ме обича истински. Ани, братовчедка ми. Имаше имен ден, а аз пак нямах време да и взема нещо. Реших, че на мен детелината ми е донесла вече, каквото трябва. А и подаръка става 2в1, хем подарък хем нещо като цвете. А сега просто седя пред огледалото в банята, гледам образа в него и си мисля бях те забравил, изгубил, подарил или просто беше откраднат, а истината е, че в последно време, когато се погледна в огледалото виждам някакъв странен и интересен образ, преди това просто виждах своето отражение. Седя и се гледам, а трябваше да съм си легнал преди три часа, но както и да е утре ще го мисля. Седя и си мисля, ако взема тия дни да си направя пак мойта си прическа, не нула номер, ами една десета, както се изрази за нея шефа. Дали няма да стана пак на 23? Поне за седмица-две докато ми израсте пак косата ................. продължавам да седя пред огледалото и си мисля, Винаги съм искал да бъда просто Аз!


Тагове:   огледалце,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Архив