Здравейте! Аз съм врабчето Паско. В момента съм на три гълъбови, четири магарешки и две човешки  години. Аз живея на улица “Въздушен коридор” N5 и мойте съседи са два много симпатични гълъба. (Ех!) А от другата страна живеят два стари и досадни ястреба, които все казват, че ще се преместят до ТЕЦ “Дружба”, но откакто съм се родил не правят нищо по въпроса.

          Моето скромно гнездо е съставено от три части. Най – долу се намират спалните и холът, а на втория и третия етаж са разположени водопроводната, парната и елекртическата система. Ние използваме от три човешки месеца насам вятърна енергия, защото някой открадна кабелите, свързващи ни с “Електроразпределение Столично” и от горепосочената институция ни уведомиха в писмена форма, че трябва сами да платим за изграждането на нов трафопост. И след събранието на домашния съвет, съставен от майка ми, баща ми, леля ми, стринка ми, чичо ми, домашното духче, чудовището от тавана и, разбира се, от досадната ми баба, се въведе практикатата на използване на така наречената “енергия на бъдещето”. Въпреки трудностите с “Електроразпределение Столично”, със “Софийска вода” и “Топлофикация София” нямаме проблеми. Тези две държавни или по – скоро приватизирани дружества ни обявиха “за потребителите, живеещи на най – голяма надморска височина” и се съгласиха да ни предоставят определено количество вода и топлоенергия безплатно. Вече не сме абонати на БТК, заради поскъпването на цените на градските разговори с 32% и според семейния съвет “това е твърдо високо повишаване на една ненужна услуга”.

        Моят дом е построен от легендарната ми баба Ралка по майчина линия. Тя работела в “Булгарконсервпрогрес” и всеки ден тайничко заделяла по някоя друга част от машините в завода. И така през платената си отпуска повикала няколко строителя, които били специално за нея като отговор за услугата, която направила на ръководителя на Качествен Контрол в “Булгарстрои”. Те след няколко седмици неуморно сглобяване на различните части, пиене и ядене предоставили тази къща, изглеждала навремето като палат за Сталин.

        Баба ми Ралка нямала успех в любовта и затова след раждането на двете си дъщери се развела скандално като холивудска звезда. Понастоящем тя живее в квартал “Комин Изток” и се наслаждава на самотата.

        Противно на традицията, след сватбата на майка ми с баща ми, младата двойка се преместила в наследената от майка ми къща. Като повечето студенти те нямали пари и трябвало да работят. Майка ми трябвало да разнася писма, а баща ми чистел комините на една хлебопекарна. И поради тази причина аз съм отгледан от баба ми, която и до ден днешен се грижи за моята скромна особа.

        Нашият дом не е търпял промени с години, въпреки разрушителните ми заложби.

        Но нека поговорим за този ден. Днес, 03.01.2003 г. по човешкия календар, беше първият ден в живота ми, когато напуснах уютния ни дом. И ми беше официално съобщено, че мога да напускам семейното ни гнездо без придружител. Това е може би най – важният ден в живота на един врабец.

         Аз се събудих много рано, измих си зъбите с електрическата четката, пих кафе, сложих си смъкнатите панталони, вързах си вратовръзката, сложих си гел на перушината и застанах пред вратата на моето убежище. Вятърът галеше мойте пера и “чистият” софийски въздух щурмуваше в дробовете ми. Изведнъж една опаковка от пастичка “Балкан” ме цапна по лицето и аз се устремих право надолу. Летях като пирон към земята. Това беше първият път, когато разбрах какво имаше предвид майка ми като казваше, че всяко нещо има две старни. Да, вярно е, че аз летях, но вие не можете да си представите по какъв болезнен начин завърши този мой опит за летене – така се разпльоках на замята, че цели три минути не можех да помръдна. Но след преминаването на автобус 67 на 3 милиметра от левия ми крак ми се наложи да хвръкна, за да не бъда размазан. Този мой втори опит за пърхане завърши също с неуспех, защото се залепих на номера на една цистерна “Shell”. След още два – три опита аз успях да литна и да разгледам света от високо. Там долу всички бързаха, тичаха, врещяха и то според мен напълно безмислено. Сякаш те не знаеха нито кои са, нито какво искат, нито за какво се борят, нито защо са въобще там. И когато попитах един от тях кои сте вие, той просто ми отговори “хора”. Но аз не мога да разбера това понятие. Какво означава то? За какво служи? Да, от този висок комин на ТЕЦ “Земляне” разбрах един от най – важните уроци в живота – хората може и да умеят да строят високи сгради и комини, но в душите им цари пълна пустиня. Ледена пустиня, която не може да бъде култивирана.

        След като поседях на този комин той изведнъж запуши и подпали перата на опашката ми. Тогава аз се разпърхах на посоки, мислейки единствено за горящите ми задни части, и изведнъж бях погълнат от въздушната струя на един от двигателите на един Боинг на “Луфтханза”. След като с последни усилия се измъкнах от поглъщащата ме уста,  установих, че съм си направил нещо на дясното ухо, защото започнах да изпитвам неописуема болка в този сетивен орган.