КОЛАЖ: “24 ЧАСА”

Кой изобщо разбра какво стана? Съобщено бе, че цената на газа ще бъде намалена, но не и с колко. Не е ясно и кога. За потребителите може да може да поевтинее, но по-вероятно не. Посредниците ще отпаднат, но когато им изтекат договорите. А кога ще изтекат? Тайна.

Ние, разбира се, вярваме, че партията и правителството водят безкористна битка за благото на българския народ. Но някои съмнителни елементи вече шушукат, че пак става дума за смяна на старите посредници с нови, по-коректни политически.

Интервютата на министър Трайков след евксиноградските преговори са истински шедьовър. След лека съпротива той все пак призна, че за строителството на газопровода "Южен поток" на наша територия ще се създаде българо-руска фирма с 50:50 участие. Но на въпроса откъде тази фирма ще вземе $ 835 милиона за строежа, той казва: "Фирмата има инструменти на проектно финансиране, които са на нейно разположение."

А? Тук има поне 100 конкретни въпроса. Например какво влиза в българския дял от капитала? Ще има ли пак фирми посредници с офшорна регистрация? И така нататък, и така нататък. Но явно ще научим, когато му дойде времето и когато вече е късно.

Всъщност енигматичният стил на Трайков заслужава уважение - той не казва нищо, но поне не ни и лъже. Просто оставя нещата на въображението ни. Докато на всички останали министри и политици думата "газ" им действа като че пафкат три джойнтчета едновременно.

От Овчаров научихме, че нашият газ е най-евтиният в Европа. От Мартин Димитров разбрахме, че нашият е най-скъпият. Кой от двамата лъже? Според Бойко Борисов посредниците оскъпяват газа и съсипват икономиката, но според Сашо Дончев без посредници ще плащаме двойно и тройно. Според Овчаров в подписания от Бакърджиев през 1997 г. договор имало клауза take or pay, т. е. дори и да не използваме заявеното количество, трябва да го платим. Според Васил Филипов, бившия директор на "Булгаргаз", тази клауза я няма поради негова заслуга. Но освен това я има по вина на Бакърджиев. Разликата? Два дни.

Когато става дума за газ, даже интернет немее. Тези дни потърсих в българската уикипедия "Топенерджи", "Илия Павлов" и "Овъргаз". Две от страниците са изтрити, третата е едва 6 реда. Не знам дали читателят си спомня, но две-три поредни правителства водиха истински войни, за да отстранят Илия Павлов и "Топенерджи" от посредничеството в газа. Същата война се водеше между Павлов и Луканов. Всъщност тази драма определи цялата политика на 90-те години.

Преди около 15 години "Газпром" бе приватизиран от неговия шеф Виктор Черномирдин и неговите хора, сред които първият бе Рем Вяхирев. Черномирдин стана премиер на Русия и остави Вяхирев на своя пост. Вяхирев пък избра Илия Павлов за свой предпочитан партньор и "Топенерджи" обсеби посредничеството. И Виденов, и Костов направиха всичко възможно да сринат тази схема. Но ако в нея има корупция и грабеж, трябва да е ясно, че 90 на сто от заслугата е на руските чиновници олигарси

От една страна, те разграбиха мажоритарния дял от най-голямото богатство на Русия. От друга, те крадяха и приходите от миноритарния държавен дял чрез схемата с посредниците.

Оттогава няма никакво значение дали "Булгаргаз" получава газа пряко от "Газпром", или от посредник. Например държавата има договор за доставка при 340 долара на 1000 кубически метра.

Появява се обаче офшорка, която продава същия газ на същия пункт по 240 долара. Какво да прави държавата, която на всичкото отгоре е длъжна да предостави мрежата си за частни търговци?

Точно същите схеми стават и с българската електрическа енергия - появяват се малки фирми, обикновено в роднински връзки с политици, които изнасят български ток доста по-евтино от експортните цени на НЕК. Посредникът е неизтребим и бронебойни патрони за него няма открити, както е казал поетът.

През 1999 г. Путин стана президент и бързо възстанови мажоритарната държавна собственост над “Газпром”.

След това отстрани и Черномирдин, и Вяхирев, и цялата групировка. Това е една от основните причини, поради които руското население винаги ще гласува за Путин. Какво обаче стана с посредниците на “Газпром”? По всяка вероятност се е състояла смяна на караула, защото Путин не би оставил този огромен финансов ресурс в ръцете на своите политически противници.

Очевидно е, че схемите на “Газпром” от време на време се реформират и очистват от падналите ангели. Ето защо на България се налага постоянно да предоговаря. А за да се създаде повод за нови преговори, постоянно се изменят принципната структура на тези договори. Например ту цената на транзита се заплаща с количество газ, ту в долари. Ту има take or pay, ту няма. И така нататък, и така нататък.

Ето защо и всяко поредно българско правителство постига своята историческа победа над "Газпром". Всяко сваля цената, всяко маха посредниците (още от времето на Виденов) и всяко разчиства бакиите, наследени от предишното. Ако всичко това беше истина, газът щеше не само да е безплатен, но и “Газпром” щеше да ни плаща, за да го доставя. Или пък щяхме да го купуваме пряко от белите мечки, които обитават Ямалския полуостров.

Затова най-интересното събитие в поредната газова драма бе онази изява на американския посланик Джеймс Уорлик, с която той ни призова да искаме договорите да бъдат прозрачни.

Разбира се, никой не му обърна внимание - откъде накъде един чужд посланик ще ни учи как се сади пиперот?

Какво впрочем правеше американският посланик във Варна точно когато министър Трайков преговаряше с министър Шматко в Евксиновград? Дали не шепнеше нещо на ухото на Трайков? Или помагаше на “Шеврон” да търси шистов газ?

В България истината винаги излиза наяве, макар и десетина години по-късно - когато тя вече няма никакво значение.